Всеки трети българин няма време за допълнително обучение, за всеки пети е скъпо
През последните 12 месеца във формално образование са записани 81 000 души, или 2.4% от лицата в активна трудова възраст (25 – 64 години). Това показват данни на Националния статистически институт.
Жените в изследваната възрастова група по-често са учащи във формалното образование – 2.9%, отколкото мъжете – 1.9%.
Най-висок е делът на записаните за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ – 35 300 души, или 43.5% от всички записани във формалното образование или обучение.
Онлайн учебни материали по време на обучението са 75 100 души, или 92.7%, а 68 400 (84.4%) са контактували с преподаватели или със служители на образователните институции чрез уебсайт/портал.
Изследването сочи, че 637 900 души, или 18.9% от възрастовата група 25 – 64 години, са участвали в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца. В сравнение с предходната вълна на изследването се наблюдава намаление с 3.6%.
Разпределението на участвалите в неформално обучение според завършената най-висока степен на образование е следното:
- с основно или по-ниско образование – 4.7%;
- от завършилите средно образование – 16.1%;
- от завършилите висше образование – 31.1%.
Спрямо трудовия статус делът на участвалите в неформално обучение е най-висок при заетите – 26.1%.
Най-много хора, включени в изследването, са провели обучение на работното място – 13.8%, следвани от записаните в курсове – 4.2%, семинари или работни срещи („уоркшоп“) с обучителен характер (3.6%), и частни уроци (1.1%).
1 481 600 души, или 43.8% от населението на възраст 25 – 64 години, са участвали във форма на самостоятелно обучение през последната година. Жените са по-активни от мъжете – съответно 46.9 и 40.8%.
НСИ отчита значителни различията по степен на завършено образование – 75.8% от лицата с висше образование са участвали в самостоятелно обучение, докато този дял е 35.7% от лицата със средно образование и 9.5% от лицата с основно или по-ниско образование.
Най-висок е делът на участие при 25 – 34 годишните – 61.6%, при съответно 44.4% при 35 – 54 годишните и 28.4% при тези на възраст 55 – 64 години. Основните методи за самообучение са с помощта на електронни устройства (онлайн или офлайн), използван от 76.8% от участвалите в тази форма на обучение, следван от образователната информация, публикувана в печатните материали (57.2%).
Информация относно възможностите за образование и обучение през последните 12 месеца са потърсили 218 300 души, или 6.5% от населението на възраст 25 – 64 години. Жените са по-активни от мъжете – съответно 8% и 5.1%. От потърсилите информация, 183 400 души (84%) са открили възможности за включване в образование или обучение. Според източника, от който е получена информацията, с най-висок дял са образователните институции (53.7%) и работодателите/бъдещи работодатели (40%).
11.8% от населението на възраст 25 – 64 години не са успели да участват през последните 12 месеца, въпреки заявената нужда или желание за включване в образование/обучение. Основните пречки пред участието в обучение са: липса на свободно време (36.1%), твърде висока цена на образователната/обучителната програма (22.5%) и семейни причини (10.4%).
Резултатите от изследването показват, че 47.9% от населението в активна трудова възраст (25 – 64 години) ползва поне един чужд език. С най-голям дял са ползващите английски език – 30.4%, следвани от използващите руски (14.8%), немски (4.8%) и френски език (1.9%).
Има съществени различия при ползващите поне един чужд език, в зависимост от възрастта им. Сред най-младите (25 – 34 години) почти две трети ползват поне един чужд език (63.8%), докато този относителен дял за възрастовата група 35 – 44 години е 48.9%, за тези на 45 – 54 години е 44.3% и за най-възрастните (55 – 64 години) е съответно 38.7%.
40.3% от населението на страната на възраст 25 – 64 години не участва в нито едно културно събитие (посещение на представление на живо, кино или културна забележителност) през последните 12 месеца. Посетилите поне веднъж представления на живо (пиеса, концерт, опера, балет) са 38.8%, посетилите киносалони са 38.7%, a посетилите културни забележителности (музеи, художествени галерии, археологически разкопки) – 38.6%.
За едногодишен период 48.2% са прочели поне една книга през свободното си време, като се наблюдава намаление от 4.9% спрямо 2016 г. Мъжете, прочели поне една книга през свободното си време, са 38%, а жените – 58.5%.
Малко над 1/3 от населението (36.5%) чете вестници всеки ден, включително и електронни издания. Мъжете са малко по-активни в това отношение в сравнение с жените – съответно 38.4% и 34.5%. От хората с основно или по-ниско образование 9% четат вестници, а сред тези със средно и висше образование – съответно 37.8% и 47.9%.
Това е много тревожна статистика! Образованието трябва да е достъпно за всеки, независимо от времето и парите, които притежава. Нуждаем се от повече подкрепа и възможности за допълнително обучение.