Българските ученици – обратно в клас още през август?

Сред най-устойчивите репери в организацията на времето за всички родители, ученици и учители у нас e датата 15-ти септември – началото на учебната година и край на лятната ваканция. Да се замислим обаче дали не е време да не изместим тази неизменна котва с няколко седмици по-рано – от това могат да спечелят само постиженията на учениците, които днес са на дъното на международните сравнителни изследвания. Това се посочва в бюлетина на Института за пазарна икономика.

Относно международния опит се отбелязва, че последното проучване на Eurydice, посветено на разпределението на ваканциите и учебното време към учебната 2023/24 сочи, че сред европейските държави няма ясна установена практика за стартирането на учебната година. При някои държави, като Финландия, Швеция и Дания, както и някои провинции на Германия, това се случва още в средата на август, а в останалите „консенсусът“ е занятията на учениците да започват в началото на септември. По-късно от българските ученици започват училище единствено тези в Малта.

По отношение на разпределението на ваканциите ИПИ посочва, че българският модел залага на много дълга лятна ваканция, но другите периоди на почивка от учебния процес през годината са малко и кратки. За сметка на това повечето европейски образователни системи залагат на по-голям брой ваканции с по-кратка продължителност – често срещани са такива по средата на февруари, в началото на април и май, както и значително по-дълги от българската коледни ваканции.

ИПИ изтъква, че късното начало на учебната година и дългата лятна ваканция си имат своя цена – българските ученици прекарват чувствително по-малко време в училище в сравнение с връстниците си в почти всички европейски държави. Това е особено вярно за началното образование – средно 507 часа годишно, в сравнение с до 700-800 часа в повечето държави. В прогимназиалния етап образование разликата е по-малка – 736 часа в България в сравнение с 800-950 часа в повечето държави. Същевременно връзката между времето, прекарано в образование и постиженията на учениците е повече от очевидна, независимо дали допълнително време е прекарано в усвояване на допълнителен материал или затвърждаване на вече наученото, отбелязва ИПИ.

Според Института тези наблюдения показват нуждата от реформа в структурата на учебната година. Насоките са най-общо две – първата е промяната на разпределението на ваканциите в посока на по-чести, но кратки прекъсвания на учебния процес, за сметка на значително съкращаване на лятната ваканция. Втората пък е изтеглянето на началото на учебната година с няколко седмици по-рано. ИПИ счита, че е реалистично това да е първата седмица на септември, но може да се обсъди и краят на август.

Според Института от такава реформа на учебната година биха могли да се очакват леки подобрения в постиженията на учениците. Връзката между времето, прекарано в образование, и демонстрираните от учениците знания и умения е сред често проучваните теми и повечето резултати сочат положителен ефект, особено що се отнася до децата от малцинствен произход и от бедни семейства, подчертава ИПИ с уточнението, че това е пряко зависимо от начина, по който се ползва допълнителното време в училище и общото качество на образователния процес.

Посочва се и че удължаването на учебната година е само първа стъпка към на много по-комплексна промяна в училищното образование. Ключово е осъвременяването на учебните програми, съчетано с повишаване на автономността на учителите по отношение на структурирането на учебното съдържание, както и въвеждането на реална оценка на добавената стойност на училищното образование и интегрирането ѝ в модела на финансиране на училищата.