Българските ученици падат под критичното ниво по математика в PISA 2022
Под критичното ниво в PISA 2022 (Програма за международна обмяна на учениците) се нареждат българските ученици с общ резултат от 54% в решаването на задачи по математика и природни науки. Средните ни резултати по математика са по-ниски, a oбразователната ни система има още върху какво да работи за равния достъп до качествено образование за всеки ученици.
Резултатите от участието на България в PISA 2022 обяви Неда Кристанова, директор на Центъра за обучение в предучилищното и училищно образование. Тя представи и примерни задачи от PISA с различна степен на трудност.
В България PISA се прoведе в периода 21 март – 22 април 2022 сред 6107 ученици, родени през 2006 г. и учащи в 202 училищата от цялата страна.
От училищата, които са изключени от изследването са основни училища, училища към местата за лишаване от свобода, възпитателните училища и интернатите.
Общо 46.94% са включилите се момичета, а 53.6%, участвали в PISA са момчетата. 17% от учениците са били от София, 44% от областен град и 39% от друго населено място. Задачите в PISA 2022 са съдържали контекст, пресъздаващ реална ситуация, източник на информация: текст, графика, таблица, анимация, интерактивна симулация и са били с различна степен на трудност. Учениците, освен че е трябвало да дадат отговор, е трябвало да се обосноват и защо смятат, че така.
Средният резултат на държавите по региони по математика и природни науки в PISA е следният: Сред държавите с най-висок резултат са Сингапур с 584 точки, Китай с 552 точки и на седмо място с 510 точки се нарежда Естония. България се нарежда в средата с 417 точки, сред държави като Монголия, Кипър, Молдова, Катар и Чили. По математика и природни науки момчетата средно са с пет точки по-малко в сравнение с момичетата.
PISA оценява доколко 15-годишните ученици в края на задължителното училищно обучение и образование са усвоили уменията като четене, природни науки и математика. Задачите служат за това да се проследят тенденции от 2000-та година досега. Във всяко едно оценяване има и допълнителен модул, като през 2022 г. допълнителния модул бил творческо мислене. PISA се провежда на всеки три години, а след 2025 г. на всеки четири години, като това не е състезание между държави, а целта е да се изследва качеството на училищното образование.
Резултатите ни по математика в PISA 2022 падат, защото обучението на българските ученици не е ориентирано към компетентностите. Задачите по математика и природни науки трябва да станат по практически ориентирани. За това настоя министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, след като бяха представени резултатите от PISA 2.
В матурите се вкара голям процент задачи по математика с практическа ориентираност, отчете проф. Цоков. Учениците ни имат знания, но не могат да приложат уменията си в живота, по думите му. МОН ще подкрепи учителите и учениците за по-практическите задачи, но не могат да ги подготвят за самите PISA тестове.
Допълнително ще бъдат направени анализи за България и за резултатите на българските ученици, за да се вземат мерки. Друг голям проблем за страната ни е ангажираността и участието на родителите в подготовката на децата си по математика и природни науки. Промяната в сферата на образованието е свързана с цялата промяна на обществеността, включително и на родителите. Ако по-голям процент родители са ангажирани с това, което става в училище, както и с резултатите на децата си, тогава резултатите ще бъдат по-високи на външните оценявания и резултатите в PISA 2022, смята проф. Цоков.
Следващият проблем, който открои министърът, е дисциплината и използването на електронни устройства в час. 46% от учениците се разсейват, защото използват електронни устройства в час.
На въпрос на News.bg колко ученици са отпаднали от образователната система за 2023 г., което също се явява като проблем пред образованието и усвояването на учебния материал не само по математика, но и по БЕЛ, и природни науки, проф. Цоков уточни, че от 16 септември 1 223 групи за обхват са започнали да работят в училищата. В края на първи срок ще има пълна информация за това колко ученици са отпаднали от образователната система за 2023 г. За сравнение по време на втори срок за миналата учебна година е отчетено, че са напуснали 12 300 ученици, като от тях около 6-7 000 са върнати обратно в училище и приобщени. 10-11 000 ученици годишно се връщат и остават в образователната система, посочи още той.
Фондация „Заедно в час“ очерта и кои са основните причини за ниските резултати. Те най-общо са функция на два фактора – начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми.
Образователната система и обществото ни нямат високи изисквания към уменията, нагласите и мотивацията на хората, които стават учители, посочват от Фондацията. Критериите са ниски още на входа на педагогическите факултети, а подборът е основно по административни критерии. Същата е ситуацията и при директорите, става ясно от позицията.
Учителите и директорите не получават качествена подготовка – както в университетите, така и в продължаващата им квалификация. Обучителните програми във висшите училища са остарели и несъобразени с актуалните теории за ученето. По-голямата част от допълнителните обучения се случват проформа и не подобряват качеството на преподаване.
Директорите и учителите не получават подкрепа по време на работата си, е следващият проблем според Фондация „Заедно в час“. Системата за наставничество не работи ефективно, регионалните управления на образованието нямат капацитет да съдействат на училищата за подобряване на работата им. Останалите специалисти, като психолози, ресурсни учители, помощник-учители, медиатори и др., са неглижирани откъм условия за работа и не могат да оказват качествена подкрепа на учителите.
Директорите и учителите нямат и справедливи и обективни стимули за професионално развитие. По данни на Световната банка 90% от новоназначените учители в България напускат училище до третата си година след започване на работа.
Учебните програми пък не са съобразени с различните нужди на учениците и изискванията на съвременния свят и не формират умения за мислене. Те продължават да стимулират наизустяването на учебен материал и ученето заради самото учене, а не с цел приложение в живота, подчертават от Фондацията.
Оттам считат за необходимо учебните програми да се променят – но истински, като философия и концепция, а не само с местене на материал от един клас в друг – и да пречупят академичното знание през приложението му в живота.
Освен качеството на преподаването и на учебните програми, България трябва да направи и сериозно преосмисляне на структурата на образователната система и ранното профилиране на ученици.
PISA недвусмислено показва, че държави, в които учениците се профилират по-късно – след IX клас, показват по-добри резултати. Такива реформи направиха страни като Естония и Полша, което доведе и до повишаване на уменията на учениците им. В България учениците започват да ходят на изпити за така наречени елитни училища още в IV клас, а селектирането след VII-ми и огромната инвестиция на родителите в частни уроци напълно затвърждава неравното качество на образованието, което българските деца получават, посочват от Фондация „Заедно в час“.
Начало / У нас / Образование / Българските ученици падат под критичното ниво по математика в PISA 2022
Това е наистина тревожна новина. Не можем да се смирим със слабите резултати на нашите ученици по математика. Трябва да се обърне специално внимание на системата за образование и да се вземат необходимите мерки, за да се подобри обучението по математика. Развитието на математическите умения е от съществено значение за бъдещето на децата ни и за икономическото развитие на страната.