Синдикат „Образование“: Може би е моментът да затворим училищата и да излезем на улиците

Синдикат „Образование“ (СО) към Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа“ обвинява Министерството на финансите (МФ) в спекулиране със сметките за трудовите възнаграждение на учителите.

„Приоритетът „Образование“ е безспорен в говоренето на така наречените политици и вероятно при приближаващите избори, ще набира сила. Но независимо от това, дали ще имаме правителство или избори, то истински приоритет в българското образование няма“, изтъкват от учителския синдикат.

От организацията се оплакват, че авторитетът на учителите се е превърнал в партийно нехайство на управляващите, защото задоволяването на родителските прищевки придобило устойчив характер. От синдиката посочват, че учителите са най-многобройната публична сфера, но родителите ги превъзхождат. От тази гледна точка и в предизборен контекст, управляващите партии предпочели да флиртуват с родителските и неправителствените организации, вместо да дадат на учителя заслуженото.

„Българските образователни политики се утвърдиха като сиренето в капана на неизпълняваните партийни обещания. Защото партиите и тяхното „мандатно“ мислене се научиха да говорят за образование и просперитет, но без и през ум да им минава, че трябва да изпълнят говореното. То един мандат за това не стига“, се казва още в позицията.

Заявява се също, че образователната администрация избрала училищни директори чрез комисии със спорен капацитет и неограничени партийни намеси. В състава на комисиите липсвали учители и директори, като нямало задължение за педагогическо образование и опит на членовете. „Но защо ли пък учителите и директорите трябва да знаят как се избират директори, то партийните лидери знаят повече? Защото бъдещите директори трябва да бъдат директори на кмета, на началника на РУО и МОН, не на учениците и учителите на България“, се питат и си отговарят от синдикат „Образование“.

Според организацията за администрацията на Министерството на образованието и науката (МОН) е непонятно, че качеството на образование е равно на качеството на учителите и качеството на възпитанието. Това обаче било очевидно за работещите в училища и детски градини. „Защото само с изисквания към учителите, да преподават, да бъдат интересни, да забавляват, да защитават от терористи – истински или дигитални, да са оплетени в документи, да охраняват коридори и училищни дворове, да издържат на агресия във всички видове и още стотици изисквания и очаквания, няма да променим много“ коментират от синдиката. Посочват още, че трябва да се включат изисквания към родители и ученици, но действащи, а не щадящи, и възпитаващи, а не препоръчващи.

Според синдикат „Образование“ трябва управляващи партии у нас да прочетат малко история и да подредят йерархичните образователни кръгове правилно, като свалят родителския и ученическите кръгове под този на учителите.

„Финансирането на образованието е най-важната тема в говоренето на политическите партии. Но всички обичат да говорят в цифри и милиони, а не в проценти и необходимости.

Защото през 1942 година за образованието в България е имало 10%, а през 2024 има 3.9% без европейските пари. Защото 125% от СБРЗ (средната брутна работна заплата – б. р.) за страната, записана в предизборните програми на ГЕРБ и ПП не е привлекателна за младите учители, поради бруталните задължения, натиск и очаквания“, се казва в позицията. Изтъква се също, че финансовото министерство не се засрамило да спекулира със сметките за заплатите на учителите и тези 125% в момента станали 105%, а учителските заплати се превърнали в слоган за предизборни кампании и партийни реклами.

От синдиката отбелязват, че Комисията по образованието и науката е прие поправка в Закона за висшето образование, съгласно която средната заплата на академичния състав в държавните висши училища да не е по-ниска от 180% от средната заплата за страната. От синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ допълват, че многократно са отправяли предложения към комисията за учителска заплата в размер на поне 125% от СБРЗ за страната, за втора категория труд, за промени в политиките за обща и специална подкрепа, за механизъм за предпазване на учителите от прегаряне и др.

„Една азиатска мъдрост гласи: „Винаги прощавай, но никога не забравяй“. Нека не забравяме голямата учителска стачка от 2007 година, в която стачкуваха 100 хиляди учители“, намекват от синдиката за евентуални протестни действия на педагозите. „Защото може би е дошъл моментът, в който да затворим училищата, да излезем на улиците и да припомним на партийните лидери, че за да станат политици, трябва да градят политики, а за да пишат българската просветната история, трябва да слушат и питат учителите на България“, подчертават от синдикат „Образование“.