Студентите магистри – по-голяма реализация и по-голяма заплата

Софийският университет „Свети Климент Охридски“ продължава да е лидер по записващи се студенти в България, на второ място се нарежда Технически университет-София, следван от Медицински университет-София, Аграрен университет в Пловдив, Тракийски университет в Стара Загора. Данните за рейтинговата система на висшите училища в България за 2024 г. представи изпълнителният директор на „Отворено общество“ Георги Стойчев на брифинг в Министерство на образованието и науката (МОН).

За 2024 година в рейтинговата система са включени 51 акредитирани висши училища, които предлагат обучение в България на 180 000 студенти в рамките на 52 професионални направления. Въз основа на десетки показатели са измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижността и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

37% от студентите идват от семейства, в които нито един родител няма висше образование. 13% от студентите идват от семейства, в които родителите са достигнали само до основно образование. Всеки втори студент в направление Медицина или Стоматология е чуждестранен студенти. Също така всеки трети студент, който учи в магистърските програми, е чужденец.

Около 20 висши училища са първи поне по едно професионално направление. Прави обаче впечатление високата реализация на студентите, завършили Американския колеж в Благоевград – 9600 лв. е средният облагаем доход на завършилите този университет.

Над 2500 лв. е средният доход на завършилите висши училища при под 2000 лв. през 2022 г. 61% от завършилите работят на позиции, за които се изисква висше образование. Всяка по-висока степен на образование подобрява реализацията на завършилите. При тези, които са образованието със първа степен магистър като Право, Медицина или Архитектура, 85% от завършилите се реализират на позиция за висше образование. Тези, които са завършили магистратура след бакалавърска степен, над 70% се реализират на добра работна позиция.

С 12% се увеличава интересът и на студентите към частните ВУЗ-ове.

Подобрява се качеството на работните места, на които се реализират завършилите висше образование. Заетостта сред младите висшисти остава на същите места, но делът за позиция за висше образование продължават да растат. Един и същи дял завършили висшисти се реализират на пазара на труда, но го правят на по-високи заплати и по-високи позиции.

Безработните висшисти са около 2% – толкова, колкото са били през 2022 г.

От своя страна министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков заяви, че през последните 14 години рейтингът се е превърнал във важен инструмент за определяне на стратегическо планиране и политики в сферата на висшето образование. С данните от рейтинга ще се вземат определени решения за приемане във висшите училища и реализацията в пазара на труда затова как и по какъв начин се развива образованието, поясни министърът.

Това, което отличава сегашния рейтинг е, че за пръв път се извършват класации по професионални направления, но и по образователно-квалификационни степени, за да се види какво е нивото и качеството на обучение. Важен детайл като информация, която се извлича от рейтинга е, че студентите, които завършат магистратура, имат първо по-висок осигурителен доход и в по-голяма степен се реализират на пазара на труда в специалността, която са завършили.

Рейтингът поставя и развива важни тенденции, като увеличаване броя на чуждестранните студенти от 8 на 9%, с около 2000 студенти се увеличава броят на чуждестранните студенти през 2024 г., увеличава се средното заплащане в университетите. Друга важна тенденция е, че намалява с още 1-2% броят на студентите, които се осигуряват извън България. Увеличава се броят на младите хора, които остават да работят в България след завършване на висше образование.