Двойни дипломи и съвместни програми в българските университети

„Двойна диплома“ звучи като две образования на цената на едно. На практика това е програма, която два или повече университета водят заедно, а завършилият получава документ от всеки от тях или един общ документ. В България такива програми се правят по ясни правила в Закона за висшето образование. Тук е обяснено какви видове има, какво казва законът и на какво да внимавате, преди да се запишете.

Видове съвместни програми

Думите се използват свободно, затова е полезно да разграничим три неща:

• съвместна диплома – един документ, издаден от името на всички университети партньори;
• двойна или множествена диплома – по един документ от всеки университет, за една и съща завършена програма;
• съвместна учебна дейност – студентът учи част от програмата в друг университет, но получава диплома само от своя.

Европейската комисия използва същото разграничение за съвместните магистратури „Еразъм Мундус“: завършилите получават или съвместна диплома (един документ от името на поне две висши училища), или множествени дипломи (поне два документа от два университета на консорциума).

Какво казва законът за съвместно обучение в България

От 2022 г. Законът за висшето образование има отделен член за съвместно обучение между български университети (чл. 42а). Основните правила са:

• споразумение между висшите училища, което влиза в сила след одобрение от министъра на образованието и науката;
• само за специалности от нерегулирани професии;
• едно от училищата е координиращо и трябва да има програмна акредитация за професионалното направление на специалността;
• поне половината от обучението трябва да е по дисциплини от това направление, а първият период се провежда в координиращото училище;
• образецът на дипломата се утвърждава от всички партньори, а дипломата се подписва от ректора на координиращото училище или от всички ректори, както е уговорено в споразумението.

За програми с чуждестранни университети законът (чл. 79а, ал. 4) поставя условие към партньора. Ако е от държава от Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, той трябва да има акредитация от агенция, член на Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование (ENQA) и/или вписана в Европейския регистър на агенциите за качество (EQAR). Ако е от трета държава, трябва да е акредитиран по законодателството на своята страна.

Академичната автономия (чл. 21) дава на българските университети правото да се сдружават с български и чуждестранни висши училища за съвместно обучение и да сключват договори за съвместна учебна дейност. Допълнителните разпоредби на закона (§ 4) добавят две важни подробности: чуждестранни университети не могат да откриват свои поделения в България, а при договори за съвместна дейност се прилага българското законодателство, освен когато документът след обучението се издава само от чуждестранното висше училище.

Магистратури „Еразъм Мундус“

Най-известната форма на съвместни програми в Европа са магистратурите „Еразъм Мундус“. Според Европейската комисия:

• в тях участват поне три висши училища от поне три държави;
• продължават от една до две учебни години (60, 90 или 120 кредита);
• включват периоди на обучение, изследване, стаж и защита на дипломна работа в различни университети;
• най-добре класираните кандидати от целия свят могат да получат пълна стипендия, която покрива участието и помага за пътуване, виза и издръжка.

Списък на програмите се публикува на сайта на Еразъм+, а кандидатстването е пряко към консорциума на всяка програма. Повече за международните стипендии ще намерите в раздел Стипендии.

Какво да проверите преди записване

1. Акредитацията на българската страна. Българският университет може да обучава само по акредитирано професионално направление (чл. 80). Проверете го в регистъра на Националната агенция за оценяване и акредитация.
2. Кой издава дипломата. Един общ документ, два отделни или само един от партньора? От това зависи по чие законодателство се урежда документът и дали ще трябва признаване.
3. Признаването. Диплома, издадена само от чуждестранен университет, се признава в България по отделен ред. Повече за признаването на документи – в раздел Сертификати.
4. Къде ще учите. Колко семестъра са в България и колко в чужбина и кой плаща пътуването и издръжката.
5. Таксите. При съвместно обучение между български университети механизмът на таксата и разпределението ѝ се записват в споразумението между тях (чл. 42а).

За кого е подходящо

Съвместните програми са полезни за студенти, които искат да работят в международна среда, да научат втори работен език и да изградят контакти в няколко държави. Те са и по-взискателни: местене между градове, различни системи на оценяване, по-високи разходи. Ако обмисляте обучение на английски език в България, вижте и материала за строителното инженерство на английски, а за управленските програми – магистратурата по управление на информационните технологии.