Стипендии за научна работа и за докторанти

Научната работа в българските университети се финансира по няколко линии, но за човек в началото на пътя две от тях са най-важни: месечната стипендия на редовния докторант и стипендиите за научни постижения, които университетите дават на студенти. Към тях се добавят национални и европейски програми за млади учени. Правилата за стипендиите от държавния бюджет са в Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. (ПМС № 90), а самата докторантура е уредена в Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).

Какво е докторантурата и колко трае

Образователната и научна степен „доктор“ е третата степен на висшето образование. До нея се стига след степен „магистър“: кандидатът се явява на конкурс, а зачисляването става с решение на факултетния или научния съвет. Подготовката върви в акредитирана от НАОА докторска програма на висше училище или научна организация, например институт на Българската академия на науките.

ЗРАСРБ познава три форми на обучение:

• редовна – до 3 години;
• задочна и дистанционна – до 4 години;
• самостоятелна подготовка – до 5 години.

По изключение, предвидено в правилника на съответната институция, срокът може да се удължи, но с не повече от една година. Дисертацията се защитава пред научно жури от петима души, от които поне трима са външни за институцията и поне един е професор.

Месечната стипендия на редовния докторант

Стипендия от държавния бюджет получават редовните докторанти, приети на места, за които държавата плаща издръжката на обучението. Право имат българските граждани, гражданите на държави от ЕС и ЕИП и чужденците с постоянно пребиваване в България, приети по реда за българските граждани. Докторантите, приети срещу заплащане по чл. 21, ал. 5 от Закона за висшето образование, нямат право на тази стипендия.

Според чл. 7 от ПМС № 90 (в текста, публикуван от МОН към 14.11.2025 г., размерът е в сила от 1 октомври 2025 г.) месечната стипендия е 1562 лв., тоест около 798,64 евро по фиксирания курс 1,95583 лв. за евро. Тя се отпуска за 3 години при редовна докторантура след степен „магистър“. При удължаване на срока стипендия не се плаща.

Постановлението предвижда и еднократна допълнителна стипендия в същия размер в два случая:

1. когато съветът на първичното звено (обикновено катедрата) реши, че докторантът е готов за защита, и това стане в рамките на тригодишния срок;
2. когато дисертацията бъде защитена успешно до една година след края на тригодишния срок.

Отделно от това МОН ежегодно осигурява на държавните висши училища и научни организации средства за допълнителни докторантски стипендии. На страницата на министерството са събрани постановленията за тях по години.

Стипендии за научни постижения на студентите

Не е нужно човек да е докторант, за да получава пари за научна работа. По чл. 8а от ПМС № 90 ректорът, съгласувано със студентския съвет, може да отпуска стипендии на студенти със значими постижения в научноизследователската, спортната или художественотворческата дейност. За тях университетът може да отдели до 5 на сто от средствата си за студентски стипендии. Стипендията се отпуска за един семестър и се изплаща за 5 месеца, а размерът ѝ следва общите правила на университета.

Критериите и документите определя всяко висше училище заедно със студентския съвет. Кандидатурите разглежда комисия, назначена от ректора, и поне половината от членовете ѝ са студенти. Едно и също постижение не може да донесе едновременно стипендия по чл. 8а и награда от ректора.

Национални и европейски програми

Освен стипендиите по ПМС № 90 има програми, които плащат на млади изследователи като на участници в проект. Пример е националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“ на МОН. Според съобщението на министерството от 7 юни 2024 г. средствата по втория ѝ етап са разпределени между 25 държавни висши училища и няколко научни организации, а периодът на изпълнение е до края на 2025 г. Новоназначените млади учени по програмата получават 1200 лв. месечно, а постдокторантите – от 2000 до 3000 лв., с включени осигуровки за сметка на работодателя. Обявите се публикуват на сайтовете на институциите, а тези за постдокторанти – и на портала Euraxess. За следващ прием по подобна програма следете раздела за млади учени на сайта на МОН.

Докторантите могат да получават и стипендии от европейските фондове за споделено управление. Редовните докторанти в държавните висши училища могат да ги съчетават със стипендията от бюджета, но европейската стипендия не може да надхвърля сумата по чл. 7, ал. 1. По програма „Еразъм+“ докторантите имат още една възможност: само те могат да заминат за кратка мобилност от 5 до 30 дни без задължителния за другите студенти виртуален компонент. Повече за европейските програми има в материала за международните стипендии.

Преди да кандидатствате

• Прочетете правилника за докторантите на избраната институция: там са условията на конкурса, документите и сроковете.
• Проверете в обявата дали мястото е по държавна поръчка, срещу заплащане или по проект. От това зависи дали ще има стипендия по ПМС № 90.
• Ако сте студент с публикации или участие в проекти, попитайте в учебния отдел кога се приемат документи за стипендия по чл. 8а.

Всички видове студентски стипендии, включително стипендиите за успех, са събрани в раздел Стипендии.