Магистърски програми в България: видове, кредити, прием и платено обучение
Трите вида магистратура в българските университети (след средно образование, след бакалавър и след професионален бакалавър), кредитите, приема, платеното обучение и дипломирането.

„Магистратура“ в България не е само една година след бакалавъра. Законът за висшето образование (ЗВО) описва три пътя към магистърската степен, с различна продължителност и различни условия за прием. Ако планирате следващата си стъпка след бакалавъра или избирате специалност направо след училище, първо разберете в кой от трите случая сте.
Трите вида магистратура
Според чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗВО степента „магистър“ изисква:
| Път | Минимум кредити | Срок |
|---|---|---|
| След средно образование | 300 | поне 5 години |
| След бакалавър (240 кредита) | 60 | според учебния план |
| След професионален бакалавър (180 кредита) | 120 | според учебния план |
Магистратурата след средно образование е цялостна програма, в която се влиза направо след матурите. Пример е медицината, където програмата завършва с магистърска степен. Вижте материала за кандидатстването по медицина.
Магистратурата след бакалавър е най-честият случай. При 60 кредита и стандартното натоварване от 60 кредита годишно (чл. 44а, ал. 6) това е около година обучение. Когато магистратурата е в друга специалност, университетът може да изиска допълнителни дисциплини; условията са в правилника му.
Магистратурата след професионален бакалавър е поне 120 кредита. Тук има ограничение: завършилият професионален бакалавър в колеж може да продължи само в същото професионално направление, при условия от правилника на висшето училище или от държавните изисквания (чл. 42, ал. 6).
Какво се учи
Законът определя целта на магистратурата така: задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност (чл. 42, ал. 3). На практика програмите са по-тесни от бакалавърските, с повече избираеми дисциплини, проекти и самостоятелна работа.
Магистратурата завършва като бакалавъра – с държавен изпит или със защита на дипломна работа пред държавна комисия (чл. 45). Дипломната работа е и добра подготовка за докторантура: степента „доктор“ се придобива след магистър (чл. 42, ал. 1, т. 3).
Прием
Условията, редът и сроковете за прием в магистратура след бакалавър или магистър всеки университет определя в правилника си. Затова в различните университети има различни изисквания: интервю, писмен изпит, конкурс по успех от дипломата или комбинация. Сроковете също са различни. Какви документи трябват, описваме в материала за документите и сроковете.
Държавни и платени места
Магистратурата след бакалавър може да бъде на места с държавна издръжка или срещу заплащане. Има и особен вид платено обучение по чл. 21, ал. 3 от ЗВО:
- предлагат го само висши училища с оценка от институционалната акредитация от 8,00 до 10,00;
- само по специалности с програмна оценка от 8,00 до 10,00;
- кандидатът трябва да има успех поне „добър“ от дипломата за завършена степен (чл. 21, ал. 4);
- условията се уреждат в договор между студента (или работодателя му) и висшето училище.
Таксата за такова обучение не може да бъде по-ниска от 50% от средствата за издръжка на обучението и добавената такса за съответното направление. За целия срок на обучение тя не може да се вдига общо с повече от 20% спрямо първата година (чл. 95, ал. 4). Повече за таксите има в материала за таксите за обучение.
Оценките на университетите и на професионалните направления се проверяват в регистъра на Националната агенция за оценяване и акредитация. Програмната оценка решава дали университетът изобщо има право на платена магистратура по чл. 21.
Формите на обучение
Магистратурата може да бъде редовна, задочна, вечерна или дистанционна (чл. 42, ал. 10). За работещите задочната и дистанционната форма често са единственият реален вариант. Дистанционно обаче могат да обучават само висши училища, акредитирани за това (чл. 42, ал. 11).
Как да изберете
- Вижте в кой от трите случая сте. Бакалавър по същата специалност, бакалавър по друга специалност и професионален бакалавър водят до различна продължителност.
- Проверете програмната акредитация на направлението в избрания университет.
- Сравнете учебния план и формата за дипломиране. Ако мислите за докторантура, програма с дипломна работа е по-полезна.
- Проверете таксата за целия срок. Платената магистратура по чл. 21 може да поскъпне с най-много 20% до края на обучението.
Общата рамка на степените описваме и в материала за бакалавърските програми.
Източници и справки
Прочетете още
Текстът е на Редакцията на EPU.BG. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@epu.bg.