Как се управлява университет: общо събрание, академичен съвет и ректор

Университетите в България имат академична автономия, но начинът, по който се управляват, е определен от Закона за висшето образование (ЗВО). Органите за управление на висшето училище са три: Общото събрание, академичният съвет и ректорът (чл. 24). Всички се избират с четиригодишен мандат. До тях законът поставя контролен съвет, а в държавните университети и съвет на настоятелите. За кандидат-студента това има практическо значение: академичният съвет решава какви специалности има, колко са таксите и кога може да се приема без изпит, а ректорът подписва заповедите за прием и стипендии.

Общото събрание

Общото събрание е най-широкият орган. В него влизат представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички звена. Законът определя квоти (чл. 27):

• академичният състав е между 75 и 84 на сто от членовете, като поне една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели;
• студентите и докторантите са поне 15 на сто;
• административният персонал е до 5 на сто, но с поне един представител.

Общото събрание се свиква поне веднъж годишно. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, освен при приемане или промяна на Правилника за дейността на висшето училище, за което е нужно мнозинство от целия списъчен състав.

По чл. 29 Общото събрание:

• приема и изменя правилника на висшето училище;
• избира с тайно гласуване ректора;
• определя броя на членовете на академичния съвет и ги избира;
• избира председател, заместник-председател и членове на контролния съвет;
• обсъжда и приема годишния доклад на ректора и отчета в края на мандата.

Академичният съвет

Академичният съвет ръководи учебната и научната дейност (чл. 30). Той има от 25 до 45 членове. Квотите са сходни: академичният състав е между 75 и 83 на сто, с поне една четвърт нехабилитирани, студентите и докторантите са поне 15 на сто, служителите – до 5 на сто. Ректорът е единственият член по право и председателства съвета. В държавните висши училища в него с право на глас участват и членовете на съвета на настоятелите.

Сред правомощията на академичния съвет са:

• определя специалностите, формите и степените на обучение и предлага броя на приеманите студенти и докторанти;
• утвърждава учебните планове;
• приема бюджета и следи изпълнението му;
• ежегодно утвърждава таксите за кандидатстване и за обучение, като може да определи намалени такси за някои категории студенти;
• избира заместник-ректорите по предложение на ректора;
• решава за съвместни програми с други университети, включително чуждестранни;
• утвърждава системата за оценяване и поддържане на качеството на обучението.

Ректорът

Ректорът представлява висшето училище и решава окончателно всички въпроси по приемането, отписването и преместването на студенти и докторанти (чл. 32). Той взема и решенията за признаване на висше образование от чужбина, когато целта е обучението да продължи в същия университет. Ректорът подготвя годишния отчет и доклада с финансовите показатели, които трябва да бъдат публикувани и на сайта на университета до три месеца след приемането им.

За ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят в университета на основен трудов договор (чл. 31). Никой не може да заема една и съща ръководна длъжност повече от два последователни мандата. Мандатът се прекратява и при навършване на 65 години. С избрания ректор на държавно висше училище министърът на образованието и науката сключва договор за управление, в който са записани показателите за изпълнение.

Заместник-ректорите подпомагат ректора в определени направления. Ако не са избрани за членове на академичния съвет, участват в заседанията му със съвещателен глас.

Контролен съвет и съвет на настоятелите

Контролният съвет (чл. 34а) е органът за вътрешен контрол. В него има един представител на студентския съвет, а останалите членове са хабилитирани лица, които не могат да бъдат членове на академичния съвет, заместник-ректори или декани. Съветът проверява законността на изборите, дава становище по бюджета и докладва поне веднъж годишно пред Общото събрание.

Съветът на настоятелите (чл. 35а) съществува към всяко държавно висше училище. Той има 8 членове: петима избира академичният съвет по предложение на ректора, а по един определят министърът на образованието и науката, кметът на общината, в която е седалището на университета, и студентският съвет. Членове не могат да бъдат политици на изборни и ръководни държавни длъжности, ръководители на партии и служители на самия университет (с изключение на бивши ректори).

Факултетите

Факултетът се управлява по същия модел: общо събрание, факултетен съвет и декан, с мандат 4 години (чл. 26). Общото събрание на факултета избира декана и членовете на факултетния съвет, а квотата на студентите и докторантите в него също е поне 15 на сто.

Частните университети и обжалването

Частните висши училища могат да имат друга структура и друг начин на избор на ръководството, стига да не се нарушават академичните свободи (чл. 36). Актовете на органите за управление на всяко висше училище могат да се обжалват пред съда по Административнопроцесуалния кодекс (чл. 38).

Как се приемат студенти, е описано в материала за кандидатстудентските изпити и класирането, а видовете висши училища и акредитацията им – в кратък преглед на висшето образование в България. Още материали има в раздел Кандидатстване.