Доктор хонорис кауза: какво е почетното звание и как се присъжда

„Доктор хонорис кауза“ (на латински doctor honoris causa, „доктор заради почитта“) е почетно звание, с което университетът изразява признание към човек с големи заслуги. То не е научна степен и не се получава с обучение или защита. Затова в биографиите на учени, архитекти, писатели и държавници често стои до истинските им степени и длъжности, но означава нещо съвсем различно.

Какво казва законът

В България почетното звание е уредено в един член на Закона за висшето образование. Според чл. 60, ал. 1 академичният съвет на висшето училище има право да присъжда на български и чуждестранни граждани почетното звание „доктор хонорис кауза“ за заслуги към развитието на науката и висшето образование.

Законът дава на носителите на званието едно право: ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им го е присъдило (чл. 60, ал. 2). Всичко останало – критериите, кой предлага кандидатите, как се гласува, как протича церемонията – всяко висше училище определя само, в правилника си или в отделни правила, приети от академичния съвет. Ако искате да разберете кой е органът, който гласува, вижте материала за управлението на университета.

Как изглежда процедурата на практика

Правилата на отделните университети се различават, но имат общ скелет. Два публикувани примера го показват добре.

В Медицинския университет – Варна процедурата е приета от академичния съвет през 2005 г. и се позовава на Закона за висшето образование и устава на университета. Кандидат може да бъде предложен от ректора, деканите, ръководителите на катедри или членове на академичния съвет, като всеки факултет има право на една номинация в календарна година. Предложението се подава с писмена обосновка до април на съответната година, заедно с формуляр, автобиография и данни за публикациите. Специална комисия, председателствана от ректора, обсъжда кандидатите с тайно гласуване и обикновено мнозинство и предава резултата на академичния съвет за окончателно решение. До това решение предложенията са поверителни.

В Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ правилата са приети през декември 2022 г. и изрично посочват чл. 60 от закона като основа. Там званието се присъжда по предложение на ректора, с тайно гласуване на академичния съвет.

Кой може да го получи

Типичните изисквания в правилата са три:

• заслуги – към науката и висшето образование, а в някои университети и към културата и обществения живот;
• външен човек – в МГУ званието се дава на хора извън академичния състав на университета, а във Варна не може да бъде предложен преподавател на основен трудов договор в него; там са изключени и действащи местни и национални политици;
• образование – МГУ изисква поне степен „магистър“ от акредитирано висше училище.

И двата университета изискват удостоеният да присъства лично на церемонията. Единственото изключение е, когато званието се присъжда посмъртно.

Церемонията

Удостояването е тържествено заседание на академичния съвет. Според правилата на МГУ ректорът изпраща поздравително писмо с датата на церемонията, събитието се обявява публично, а поканите за официалните гости тръгват поне две седмици по-рано. Ректорът, заместниците му и ръководителите на основните звена влизат в тоги, звучи химнът, ректорът представя биографията и заслугите на удостоения и му връчва почетен диплом и почетен знак. Следва студентският химн „Гаудеамус игитур“, а новият почетен доктор произнася академично слово. Във Варна писмото на ректора посочва и темата на академичната лекция, а името на удостоения се вписва в почетна книга на университета.

Какви права дава

Званието е безсрочно и, както изрично пишат правилата на МГУ, има символична стойност. Освен законовото право на ежегодна публична лекция, университетите обикновено канят почетните си доктори на тържествените заседания на академичния съвет – за патронния празник, за промоцията на завършващите – и на важните академични събития.

Законът не свързва званието с никакви други права. То не е образователната и научна степен „доктор“ и не е академична длъжност.

С какво се различава от докторската степен

Законът за висшето образование нарича докторската степен „трета степен“ на висшето образование (чл. 42, ал. 1, т. 3). До нея се стига след степен „магистър“, по докторска програма (чл. 42, ал. 4), с определен срок на подготовка и самостоятелна научноизследователска работа. Срокът е уреден в Закона за развитието на академичния състав в Република България, към който препраща чл. 42.

Почетното звание е признание за вече постигнато. Затова е прието да се изписва с пълното си име – „доктор хонорис кауза на“ съответния университет. Така никой не го бърка със спечелена докторска степен.

Други почетни звания

Много университети имат и други почетни отличия. МГУ например присъжда още „почетен професор“ (Professor honoris causa) – само на хора с образователната и научна степен „доктор“. Има и „почетен член на академичния съвет“. Тези звания също са уредени във вътрешните правила на университета и също не са академична длъжност.

Къде да проверите кой е почетен доктор

Решенията се вземат от академичния съвет и университетите обикновено ги обявяват публично на сайта си. Ако срещнете званието в биография, търсете името на университета до него. Ако искате подробности за правилата, вижте правилника за дейността на съответното висше училище или отделните правила за почетните звания, когато университетът е публикувал такива.